Това не попречило на Лики да оповести нов вид хоминид – най-вече защото зъбите на съществото били по-големи от тези на южноафриканските робустни представители. Лики кръстил новата находка Зинжантроп. Заедно с черепа били намерени и каменни оръдия, което накарало Лики да определи Зинжантропа като първия създател на сечива и следователно като първия „истински човек”.
Лики се превърнал в суперзвезда, каквато палеоантропологията отдавна не била виждала. Националното географско дружество го почело с финансиране, публикуване на богато илюстрирани статии, телевизионни предавания и световно лекционно турне.
Въпреки огромната реклама царуването на Зинжантропа било краткотрайно. В биографията на Лики Соня Коул пише следното: ”Да приемем, че Луис е трябвало да убеди Националното географско дружество, че в лицето на Зинжантропа има много вероятен кандидат за „първия човек” – това било необходимо за осигуряване на по-нататъшната му подкрепа. И все пак едва ли е било задължително да вдига чак толкова шум. Дори и лаик не би могъл да бъде заблуден от черепа. Зинжантропът с горилоподобния гребен на черепа и с ниското си чело приличал много повече на робустните южноафрикански австралопитеци, отколкото на съвременните хора. Всъщност, да бъдем честни, той няма нищо общо с последните.”
През 1960 г., близо една година след откриването на Зинжантропа, единият син на Лики – Джонатан, намерил наблизо череп на друг хоминид (кръстен ОН7). Освен череп към индивида ОН7 се отнасяли и кости от ръка. През същата година били открити и кости от стъпалото на хоминид (ОН8). В следващите години продължили да се появяват нови и нови находки, основно зъби и фрагменти от челюсти и черепи.
Така след 30 години разкопки Ликии изследва останките на същество, живяло преди 1 млн. и 800 хил.г. Ако се съди по кремъчните оръдия, намерени край него, то притежавало ловки пръсти. Лики го нарича Хомо Хабилис т.е. сръчен човек.